4 abr 2006, 0:42

Самотна в Самотата

  Poesía
865 0 2

Димът разсейва се край мене,
бутилки празни във страни,
тук няма дума "време",
а само шепотът боли.

Фалшивият ми смях изчезва в блясък-
красив ,греховен и лъжлив,
пародия от ситен пясък,
смееща се, че си още жив.

Дъхът ми сякаш с огън пари
замръзналата от тъга душа,
вятърът със ромул гали,
умираща от рани гордостта.

Изчезнали,потънали в забрава,
загубени неща,
давят се в измамна слава,
в измислена без ясна цел игра.

С горчила смесена със водка
вдига самотата тост
и после с котешка походка
изчезва под поредния пропаднал мост.

Остявам пак сама във мрака,
оглеждаща се във една сълза,
незнаеща какво да чака,
самотна в свойта самота

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво.много ми хареса.продължавай все така
  • Много добре,много много добре!Само някъде по средата за момент се губи ритъма,ако имаш желание може да го поогледаш малко.6

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...