Самотна в Самотата

4 abr 2006, 0:42

Poesía

754 0 2

Димът разсейва се край мене,
бутилки празни във страни,
тук няма дума "време",
а само шепотът боли.
Фалшивият ми смях изчезва в блясък-
красив ,греховен и лъжлив,
пародия от ситен пясък,
смееща се, че си още жив.
Дъхът ми сякаш с огън пари
замръзналата от тъга душа,
вятърът със ромул гали,
умираща от рани гордостта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самотна в Самотата

Искате да прочетете повече?

Propuestas