Самотна в Самотата

4 апр. 2006 г., 00:42

Поэзия

686 0 2

Димът разсейва се край мене,
бутилки празни във страни,
тук няма дума "време",
а само шепотът боли.

Фалшивият ми смях изчезва в блясък-
красив ,греховен и лъжлив,
пародия от ситен пясък,
смееща се, че си още жив.

Дъхът ми сякаш с огън пари
замръзналата от тъга душа,
вятърът със ромул гали,
умираща от рани гордостта.

Изчезнали,потънали в забрава,
загубени неща,
давят се в измамна слава,
в измислена без ясна цел игра.

С горчила смесена със водка
вдига самотата тост
и после с котешка походка
изчезва под поредния пропаднал мост.

Остявам пак сама във мрака,
оглеждаща се във една сълза,
незнаеща какво да чака,
самотна в свойта самота

knqza (Даниел Стоянов)

2006-04-04T23:10:41+03:00

браво.много ми хареса.продължавай все така
mimeto-iv (Мими Иванова)

2006-04-04T08:56:02+03:00

Много добре,много много добре!Само някъде по средата за момент се губи ритъма,ако имаш желание може да го поогледаш малко.6