Самотна в Самотата
Димът разсейва се край мене,
бутилки празни във страни,
тук няма дума "време",
а само шепотът боли.
Фалшивият ми смях изчезва в блясък-
красив ,греховен и лъжлив,
пародия от ситен пясък,
смееща се, че си още жив.
Дъхът ми сякаш с огън пари
замръзналата от тъга душа,
вятърът със ромул гали,
умираща от рани гордостта.
Изчезнали,потънали в забрава,
загубени неща,
давят се в измамна слава,
в измислена без ясна цел игра.
С горчила смесена със водка
вдига самотата тост
и после с котешка походка
изчезва под поредния пропаднал мост.
Остявам пак сама във мрака,
оглеждаща се във една сълза,
незнаеща какво да чака,
самотна в свойта самота
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роксана Медичи Все права защищены
6