Нямаше те днес край мен,
не виждах, не чувах дори.
А вечерта така се изниза стаен,
че аз изтръпнах от болка.
Протегнах търсещи ръце,
но ти вече бе при любовта,
обгърнала твоята мисъл и сърце,
връх бе взела твоята суета.
Така красива е нощта, с луна,
звездите с омая огряха.
Непрогледната тъжна тишина
докосна моята самотна душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse