15.05.2015 г., 7:51 ч.
Самотна вечер
389
0
2
Нямаше те днес край мен,
не виждах, не чувах дори.
А вечерта така се изниза стаен,
че аз изтръпнах от болка.
Протегнах търсещи ръце,
но ти вече бе при любовта,
обгърнала твоята мисъл и сърце,
връх бе взела твоята суета.
Така красива е нощта, с луна,
звездите с омая огряха.
Непрогледната тъжна тишина
докосна моята самотна душа.
Утрото ще дочакам с надежда,
че деня ще е красив и усмихнат,
от думи добри да е окичен
за истинското и светло в душата.
© Елена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Любовта само обърква хората. Тя е като виното. Бързо замайва, а после бавно изтрезняваш. С този твой поетичен текст, Елена, провокира мисълта ми към тези разсъждения - не превъзнасяме ли необходимостта от любов? Вероятно тя запълва някаква празнота, породена от слабостта и уязвимостта на хората. А не е ли време да станем най-после силни и независими от някаква си любов?
Сърдечен поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Белла, все пак ти благодаря, че си ме прочела.Благодаря, че ми показа нещата които не са ти харесали. Това мисля, че е добро.А що се отнася за любовта и суетата, почакай малко и дано не усетиш мъжките слабости на суетните мъже.За това" ха" опит за рима.Бъди щастлива и дано отново си критична към мен.Хубава вереч !