Самотна вечер
517
0
2
Нямаше те днес край мен,
не виждах, не чувах дори.
А вечерта така се изниза стаен,
че аз изтръпнах от болка.
Протегнах търсещи ръце,
но ти вече бе при любовта,
обгърнала твоята мисъл и сърце,
връх бе взела твоята суета.
Така красива е нощта, с луна,
звездите с омая огряха.
Непрогледната тъжна тишина
докосна моята самотна душа.
Утрото ще дочакам с надежда,
че деня ще е красив и усмихнат,
от думи добри да е окичен
за истинското и светло в душата.
© Елена All rights reserved.
