Самотна вяра

8 mar 2012, 20:07

Poesía » De amor

741 0 3

Аз не зная какво е да те няма,

аз не зная що е ад,

аз не зная що е болка,

със която страдам аз.

Всеки миг за тебе си мечтая,

искам да те имам всеки ден,

мисля си за теб и вярвам,

че и същата си ти към мен.

Моля се аз всяка вечер

ти да си добре

и сутрин, като стана,

любовта да ме зове.

Но не мога аз така

да живея в самота,

да те чакам всеки ден,

да мечтая всеки ден,

че ще дойдеш на мига

и ще възкръсне любовта.

Дано след време ти помислиш за това

и верен твой остана, даже след смърта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.