8 мар. 2012 г., 20:07

Самотна вяра

986 0 3

Аз не зная какво е да те няма,

аз не зная що е ад,

аз не зная що е болка,

със която страдам аз.

 

Всеки миг за тебе си мечтая,

искам да те имам всеки ден,

мисля си за теб и вярвам,

че и същата си ти към мен.

 

Моля се аз всяка вечер

ти да си добре

и сутрин, като стана,

любовта да ме зове.

 

Но не мога аз така

да живея в самота,

да те чакам всеки ден,

да мечтая всеки ден,

че ще дойдеш на мига

и ще възкръсне любовта.

 

Дано след време ти помислиш за това

и верен твой остана, даже след смърта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...