Mar 8, 2012, 8:07 PM

Самотна вяра

  Poetry » Love
982 0 3

Аз не зная какво е да те няма,

аз не зная що е ад,

аз не зная що е болка,

със която страдам аз.

 

Всеки миг за тебе си мечтая,

искам да те имам всеки ден,

мисля си за теб и вярвам,

че и същата си ти към мен.

 

Моля се аз всяка вечер

ти да си добре

и сутрин, като стана,

любовта да ме зове.

 

Но не мога аз така

да живея в самота,

да те чакам всеки ден,

да мечтая всеки ден,

че ще дойдеш на мига

и ще възкръсне любовта.

 

Дано след време ти помислиш за това

и верен твой остана, даже след смърта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Даскалов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...