26 may 2019, 17:13

Самотната гара

  Poesía » Civil
768 0 0

Много гари има в света,

но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.

 

Много гари има в света,
но една само мен ме посреща,
всяко лято с любов и надежда,
и очаква през нея да мина.

 

Много гари има в света
но една само мен ме сънува,
всяка есен за мене тъгува
и очаква на нея да сляза.

 

Много гари има в света,
но една само от тях,
сгушена в сняг без пъртина,
ме очаква през нея да мина -

 

По дългия път към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...