26 мая 2019 г., 17:13

Самотната гара

761 0 0

Много гари има в света,

но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.

 

Много гари има в света,
но една само мен ме посреща,
всяко лято с любов и надежда,
и очаква през нея да мина.

 

Много гари има в света
но една само мен ме сънува,
всяка есен за мене тъгува
и очаква на нея да сляза.

 

Много гари има в света,
но една само от тях,
сгушена в сняг без пъртина,
ме очаква през нея да мина -

 

По дългия път към дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...