May 26, 2019, 5:13 PM

Самотната гара

  Poetry » Civic
760 0 0

Много гари има в света,

но една само мен ме очаква
с прегръдка на плочник горещ
и дъх на липи разцъфтели.

 

Много гари има в света,
но една само мен ме посреща,
всяко лято с любов и надежда,
и очаква през нея да мина.

 

Много гари има в света
но една само мен ме сънува,
всяка есен за мене тъгува
и очаква на нея да сляза.

 

Много гари има в света,
но една само от тях,
сгушена в сняг без пъртина,
ме очаква през нея да мина -

 

По дългия път към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...