12 jul 2014, 23:12

Самотната жена 

  Poesía » Otra
716 0 12
На една приятелка
Тя е сама... И се страхува.
На прозореца има решетка.
Опитва се да пише и рисува.
Понякога започва нова плетка.
Децата ù са във чужбина,
съпругът е завинаги далечен.
И тя си мисли – всичко мина...
И нищо хубаво не чака вече.
Ала преди да свърши сериала,
сърцето ù потрепва като птиче!
Усмивката ù става бяла, бяла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??