radiola (Рада Димова)
176 3135
Jul 12, 2014, 11:12 PM

Самотната жена 

  Poetry » Other
641 0 12

                                                                        На една приятелка

                               

                                Тя е сама... И се страхува.

                                На прозореца има решетка.

                                Опитва се да пише и рисува.

                                Понякога започва нова плетка.

 

                                Децата ù са във чужбина,

                                съпругът е завинаги далечен.

                                И тя си мисли – всичко мина...

                                И нищо хубаво не чака вече.

 

                                Ала преди да свърши сериала,

                                сърцето ù потрепва като птиче!

                                Усмивката ù става бяла, бяла

                                и моли се отново да обича.

 

                               Самотната жена е диво цвете,

                               без аромат и някак си сурово,

                               поставиш ли го близо до сърцето,

                               да разцъфти за тебе е готово!

 

                               Самотната жена е като книга.

                               Написана, но не докрай...

                               И да се влюбиш в нея не достига,

                               ти искаш да допишеш края!

© Рада Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво...
  • Интересно стихотворение, Раде... Хубаво!
  • Мисля си аз, Рада, че самотната жена поне запазва вътрешните си устои/което ме респектира дълбоко/,
    докато самотният мъж - просто деградира...
    Застоях се над хубавия ти стих!
  • Поздравления и от мен!
  • Браво!
  • Харесах.Хубав стих, поздравления !
  • Стих като паметник - велелепен!
  • Истинско!
  • Хубаво посвещение! Затрогващо!
  • Тази твоя приятелка, Рада, не е толкова самотна, щом има теб.
    Хубаво посвещение - с обич написано.
  • Има самота, в която, и само тогава, човек може да чуе най-отчетливо себе си, да откликне на стаяван повик и изолиран от чуждо вмешателство, да пренареди при нужда своите приоритети.
    Но дори и такава, когато продължи дълго, тя еволюира до самотата, представена в това произведение. Краде тихо от душата, поставя невидими решетки към външния свят, навява страх и отчаяние, докато бялата усмивка напълно помръкне. Тогава, недописаните страници стават епилог, изписан с думи от сиви дни. Над стихото, изместено леко встрани, има едно късо редче. Мисля, че твърде мрачната ми прогноза няма да се сбъдне.
    Рада, ето линк към песен, която по мое мнение, би кореспондирала добре с произведението ти: https://www.youtube.com/watch?v=8IpOidyU798
  • Толкова талантлива и истинска поезия - по действителен случай! Мисля, че никой, никога не е писал нещо по-силно и сдържано в поетично отношение за самотната жена. Прозорливо и обобщаващо.

    Поздравление за стиха, Рада - най-искрени!
Random works
: ??:??