Jul 12, 2014, 11:12 PM

Самотната жена 

  Poetry » Other
739 0 12
На една приятелка
Тя е сама... И се страхува.
На прозореца има решетка.
Опитва се да пише и рисува.
Понякога започва нова плетка.
Децата ù са във чужбина,
съпругът е завинаги далечен.
И тя си мисли – всичко мина...
И нищо хубаво не чака вече.
Ала преди да свърши сериала,
сърцето ù потрепва като птиче!
Усмивката ù става бяла, бяла ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??