Самотната жена
На една приятелка
Тя е сама... И се страхува.
На прозореца има решетка.
Опитва се да пише и рисува.
Понякога започва нова плетка.
Децата ù са във чужбина,
съпругът е завинаги далечен.
И тя си мисли – всичко мина...
И нищо хубаво не чака вече.
Ала преди да свърши сериала,
сърцето ù потрепва като птиче!
Усмивката ù става бяла, бяла
и моли се отново да обича.
Самотната жена е диво цвете,
без аромат и някак си сурово,
поставиш ли го близо до сърцето,
да разцъфти за тебе е готово!
Самотната жена е като книга.
Написана, но не докрай...
И да се влюбиш в нея не достига,
ти искаш да допишеш края!
© Рада Димова All rights reserved.
