27 mar 2011, 10:41

Самотни сърца

Poesía » Otra

1.4K 0 1

Колко много самотни сърца
по улиците на живота вървят,
всеки търси половинка в прахта,
отдавна от вятър отнесено време.

Колко много сломени души,
изгубили себе си в ежедневието,
днес се взират пак в прахта
да догонят вятъра, търсейки себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

abagar (Васил Бориславов)

Привет!
Много са, а предполагам доста повече са тези, които са се изгубили но не знаят това.........
"...днес се взират пак в прахта
да догонят вятъра, търсейки себе си."
Всичко е пепел от прахта и прах от пепелта....
Поздравления!!!

2011-03-27T17:04:04+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0