Mar 27, 2011, 10:41 AM

Самотни сърца

Poetry » Other

1.4K 0 1

Колко много самотни сърца
по улиците на живота вървят,
всеки търси половинка в прахта,
отдавна от вятър отнесено време.

Колко много сломени души,
изгубили себе си в ежедневието,
днес се взират пак в прахта
да догонят вятъра, търсейки себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

abagar (Васил Бориславов)

Привет!
Много са, а предполагам доста повече са тези, които са се изгубили но не знаят това.........
"...днес се взират пак в прахта
да догонят вятъра, търсейки себе си."
Всичко е пепел от прахта и прах от пепелта....
Поздравления!!!

2011-03-27T17:04:04+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0