Mar 27, 2011, 10:41 AM

Самотни сърца

Poetry » Other

1.4K 0 1

Колко много самотни сърца
по улиците на живота вървят,
всеки търси половинка в прахта,
отдавна от вятър отнесено време.

Колко много сломени души,
изгубили себе си в ежедневието,
днес се взират пак в прахта
да догонят вятъра, търсейки себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

abagar (Васил Бориславов)

Привет!
Много са, а предполагам доста повече са тези, които са се изгубили но не знаят това.........
"...днес се взират пак в прахта
да догонят вятъра, търсейки себе си."
Всичко е пепел от прахта и прах от пепелта....
Поздравления!!!

2011-03-27T17:04:04+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0