25 abr 2020, 0:34

Самотник

  Poesía
887 1 4

Дълго чаках да дойдеш при мен

с мойте стъпки тръгнах към теб

бързо ли бързах

бавно ли стигнах

така не разбрах

нямаше никой в онзи час

само вятъра играеше с шепа листа

чакал ме милия 

да не бъда сама.

Ветре мой ветре

не само мен

всеки самотник е твой другар

с тебе всеки споделя

свойта тъга

ти си одушник, приятел и брат

много си чул и видял в този свят

нежност дарявал си, бурен си бил,

дали пък самотника

ти не си бил!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вихрушка от емоции!
  • Благодаря ви!Юри ,фубава картина ама и до теб да има някой...не само вятъра!
  • Руми, усмихни се! 😊
    Вятърът - самотник
    вее мокър потник!
    А дъждъд - го гони
    с къси панталони!
    Слънцето на сянка
    търси малко дрямка!
    А Луната прави -
    приливи в ливади!

    Всеки ден е чуден
    в детската градина!
    Стига да си влюбен,
    в тази карантина! 😀
  • Интересен финал. Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...