25.04.2020 г., 0:34 ч.

Самотник 

  Поезия
673 1 4

Дълго чаках да дойдеш при мен

с мойте стъпки тръгнах към теб

бързо ли бързах

бавно ли стигнах

така не разбрах

нямаше никой в онзи час

само вятъра играеше с шепа листа

чакал ме милия 

да не бъда сама.

Ветре мой ветре

не само мен

всеки самотник е твой другар

с тебе всеки споделя

свойта тъга

ти си одушник, приятел и брат

много си чул и видял в този свят

нежност дарявал си, бурен си бил,

дали пък самотника

ти не си бил!

 

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вихрушка от емоции!
  • Благодаря ви!Юри ,фубава картина ама и до теб да има някой...не само вятъра!
  • Руми, усмихни се! 😊
    Вятърът - самотник
    вее мокър потник!
    А дъждъд - го гони
    с къси панталони!
    Слънцето на сянка
    търси малко дрямка!
    А Луната прави -
    приливи в ливади!

    Всеки ден е чуден
    в детската градина!
    Стига да си влюбен,
    в тази карантина! 😀
  • Интересен финал. Поздрав!
Предложения
: ??:??