Дълго чаках да дойдеш при мен
с мойте стъпки тръгнах към теб
бързо ли бързах
бавно ли стигнах
така не разбрах
нямаше никой в онзи час
само вятъра играеше с шепа листа
чакал ме милия
да не бъда сама.
Ветре мой ветре
не само мен
всеки самотник е твой другар
с тебе всеки споделя
свойта тъга
ти си одушник, приятел и брат
много си чул и видял в този свят
нежност дарявал си, бурен си бил,
дали пък самотника
ти не си бил!
© Румяна Щерева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
