Apr 25, 2020, 12:34 AM

Самотник

  Poetry
890 1 4

Дълго чаках да дойдеш при мен

с мойте стъпки тръгнах към теб

бързо ли бързах

бавно ли стигнах

така не разбрах

нямаше никой в онзи час

само вятъра играеше с шепа листа

чакал ме милия 

да не бъда сама.

Ветре мой ветре

не само мен

всеки самотник е твой другар

с тебе всеки споделя

свойта тъга

ти си одушник, приятел и брат

много си чул и видял в този свят

нежност дарявал си, бурен си бил,

дали пък самотника

ти не си бил!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вихрушка от емоции!
  • Благодаря ви!Юри ,фубава картина ама и до теб да има някой...не само вятъра!
  • Руми, усмихни се! 😊
    Вятърът - самотник
    вее мокър потник!
    А дъждъд - го гони
    с къси панталони!
    Слънцето на сянка
    търси малко дрямка!
    А Луната прави -
    приливи в ливади!

    Всеки ден е чуден
    в детската градина!
    Стига да си влюбен,
    в тази карантина! 😀
  • Интересен финал. Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...