29 abr 2008, 7:25

Самотник 

  Poesía » Filosófica
1374 0 4
С А М О Т Н И К
Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света.
Една едничка дума, един единствен жест
и сме готови да приемем участта
сами да гнием там, останали без чест!
Сами приемаме да видим вечността!
Няма болка, нито обич, нито страх,
господари на пустинята сме ние!
Това е най-големият човешки грях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??