29.04.2008 г., 7:25

Самотник

1.6K 0 4
С А М О Т Н И К


Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света.

Една едничка дума, един единствен жест
и сме готови да приемем участта
сами да гнием там, останали без чест!
Сами приемаме да видим вечността!

Няма болка, нито обич, нито страх,
господари на пустинята сме ние!
Това е най-големият човешки грях,
да си сам, а сърцето ти да бие!


*** Иван Давидов ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Вики, но всъщност това не ми е дебютът. Просто това е първото стихотворение, което публикувам тук. А и изобщо ако може да се говори за "талант" при мен, аз по-скоро съм прозаист, не поет. Поет е брат ми "Нико Ников", той има талант, който му идва отвътре.
  • Тайно или явно всички живеем с този призрак. Добър дебют, хареса ми.
  • самотата...само понякога е страшна...сто години самота...
    но не е грях...много хубав стих! тъжен и замислящ...
  • Сърцето винаги е само,но няма страшно

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...