29.04.2008 г., 7:25

Самотник

1.6K 0 4
С А М О Т Н И К


Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света.

Една едничка дума, един единствен жест
и сме готови да приемем участта
сами да гнием там, останали без чест!
Сами приемаме да видим вечността!

Няма болка, нито обич, нито страх,
господари на пустинята сме ние!
Това е най-големият човешки грях,
да си сам, а сърцето ти да бие!


*** Иван Давидов ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Давидов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Вики, но всъщност това не ми е дебютът. Просто това е първото стихотворение, което публикувам тук. А и изобщо ако може да се говори за "талант" при мен, аз по-скоро съм прозаист, не поет. Поет е брат ми "Нико Ников", той има талант, който му идва отвътре.
  • Тайно или явно всички живеем с този призрак. Добър дебют, хареса ми.
  • самотата...само понякога е страшна...сто години самота...
    но не е грях...много хубав стих! тъжен и замислящ...
  • Сърцето винаги е само,но няма страшно

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...