29 апр. 2008 г., 07:25

Самотник

Поэзия » Философская

1.6K 0 4

С А М О Т Н И К


Някъде в пустиня непозната,
далеч от болка, радост и тъга,
броди призракът на самотата
и бавно завладява той света.

Една едничка дума, един единствен жест
и сме готови да приемем участта
сами да гнием там, останали без чест!
Сами приемаме да видим вечността!

Няма болка, нито обич, нито страх,
господари на пустинята сме ние!
Това е най-големият човешки грях,
да си сам, а сърцето ти да бие!


*** Иван Давидов ***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivandavidov (Иван Давидов)

Благодаря Вики, но всъщност това не ми е дебютът. Просто това е първото стихотворение, което публикувам тук. А и изобщо ако може да се говори за "талант" при мен, аз по-скоро съм прозаист, не поет. Поет е брат ми "Нико Ников", той има талант, който му идва отвътре.

2008-04-30T13:03:25+03:00
Самодива (Вики)

Тайно или явно всички живеем с този призрак. Добър дебют, хареса ми.

2008-04-30T10:55:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

самотата...само понякога е страшна...сто години самота...
но не е грях...много хубав стих! тъжен и замислящ...

2008-04-29T10:05:17+03:00
Aske (Петя Косева)

Сърцето винаги е само,но няма страшно

2008-04-29T09:09:28+03:00