И този свъсен ден ще се търколи,
паважът ще изсъхне от дъжда.
Край пътя наредените тополи
пошушват със попарени листа!
И сетните лъчи във кръгозора
изпълват небосвода с ярък знак,
посрещат ме забързаните хора
изсвирва в пустотата нейде влак…
Разстила се пак здрача по перона,
предвестник обичаен на нощта;
блуждаеща, изстрадала персона -
самотникът обхожда пак...площта!
Поглъща мракът всичко и потъва
последния вагон в мъглявина,
душата ми все повече затъва
в последен кръг на Ада…без вина!
19.10.2016 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados