Самотник надежда
788
0
1
Отпуснат, време някакво броя до края,
разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,
и гледам в облаците да лети в безкрая
спомен, носещ в себе си НАДЕЖДА
и трепнах, като малко безобидно животинче,
и спомних си, че ти си някъде до мене.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тихомир Атанасов Todos los derechos reservados
