21 ago 2010, 22:29

Самотник надежда 

  Poesía » Otra
573 0 1

Отпуснат, време някакво броя до края,

разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,

и гледам в облаците да лети в безкрая

спомен, носещ в себе си НАДЕЖДА

и трепнах, като малко безобидно животинче,

и спомних си, че ти си някъде до мене.

 

 

© Тихомир Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е да дадеш: на гладния - надежда, на сития - копнеж, на силния - неволя, на слабия - кураж, на веселия - милост, на тъжния - мираж!!!
Propuestas
: ??:??