Самотник надежда
786
0
1
Отпуснат, време някакво броя до края,
разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,
и гледам в облаците да лети в безкрая
спомен, носещ в себе си НАДЕЖДА
и трепнах, като малко безобидно животинче,
и спомних си, че ти си някъде до мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомир Атанасов Всички права запазени
