Дъждецът бие в пуста стряха,
клокочи с бурята в улука.
Със крясък птици отлетяха,
приижда вечер тъмна… тука.
Събудени дървета в двора,
посрещат вятър онемял.
По улиците бързат хора
и чезнат стъпки в мътна кал.
Бучи небето гръмотворно,
светкавица разкъсва мрака,
завръща се дъждът повторно,
сред бурята самотник чака!
Под мъничка присвит омбрела
с фасадата се слял отсреща,
невписан някак в натурела,
надява се на свойта среща…
Така аз теб безкрайно чаках,
залутан сред мъгла студена.
Очите си докрай изплаках,
но ти на друг бе… отредена!
10.07.2017 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados