see_more (Огрян Орешников)
98 25
25 jul 2006, 15:50

Самотникът 

  Poesía
619 0 7



Живее в гората
и няма приятели.
От никого помощ не чака.
Живее той сам,
но самотата
огрява му пътя във мрака.

Живее самичък
без възраст и име,
без покрив, без дом, без родина.
Той сам е, но
даже и не подозира
какво е това самотата.

Той спи на тревата,
мечтае в гората,
разхожда се сам и си пее.
Той сякаш без дом е,
но всъщност Земята
е замъкът, в който живее.

Тук всяко дете
добре го познава -
Самотникът от планината,
но никой не знае
дали сам е той,
или ние сами на Земята.

Самотен, но свеж и щастлив
той всеки с усмивка дарява.
От него слънцето изгрява
и в него цъфти свободата.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От него слънцето изгрява
    и в него цъфти свободата.

    Това ми прозвуча изкуствено. Иначе като цяло има замисъл, но може и още
  • Много ви благодаря за редовете.
    Прави сте за недодялания изказ. Но аз като го чета ми навява оная непринуденост и червенина по бузите, когато съм го писал. Общуване със самия себе си преди време.
    Сигурно след някое време ще облека идеята в нови, по-съвременни изразни средства.
    Поздрави.
    Бъдете по-добре отколкото по-зле.
  • Поздравления! Хубаво е!
  • "Самотен, но свеж и щастлив
    той всеки с усмивка дарява.
    От него слънцето изгрява
    и в него цъфти свободата."
    Ако вместо цъфти сложиш пребъдва, дали няма да е по-добре!?Само си мисля....
    Иначе е хубаво!
    Поздравления!
  • Стихотворението се казва "Самотникът", но опитай се да намалиш повторенията във всяка строфа на думите "сам", "самота"...
    Иначе идеята наистина е добра.
  • Третия куплет е станал най-сполучлив според мен, но върху останалата част може да поработиш още при добро желание, иначе идеята на стихът ми допадна!
  • На следващото (утре) възлагам големи надежди.
    Много бих се радвал, ако ви хареса.
Propuestas
: ??:??