25 jul 2006, 15:50

Самотникът

  Poesía
785 0 7



Живее в гората
и няма приятели.
От никого помощ не чака.
Живее той сам,
но самотата
огрява му пътя във мрака.

Живее самичък
без възраст и име,
без покрив, без дом, без родина.
Той сам е, но
даже и не подозира
какво е това самотата.

Той спи на тревата,
мечтае в гората,
разхожда се сам и си пее.
Той сякаш без дом е,
но всъщност Земята
е замъкът, в който живее.

Тук всяко дете
добре го познава -
Самотникът от планината,
но никой не знае
дали сам е той,
или ние сами на Земята.

Самотен, но свеж и щастлив
той всеки с усмивка дарява.
От него слънцето изгрява
и в него цъфти свободата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От него слънцето изгрява
    и в него цъфти свободата.

    Това ми прозвуча изкуствено. Иначе като цяло има замисъл, но може и още
  • Много ви благодаря за редовете.
    Прави сте за недодялания изказ. Но аз като го чета ми навява оная непринуденост и червенина по бузите, когато съм го писал. Общуване със самия себе си преди време.
    Сигурно след някое време ще облека идеята в нови, по-съвременни изразни средства.
    Поздрави.
    Бъдете по-добре отколкото по-зле.
  • Поздравления! Хубаво е!
  • "Самотен, но свеж и щастлив
    той всеки с усмивка дарява.
    От него слънцето изгрява
    и в него цъфти свободата."
    Ако вместо цъфти сложиш пребъдва, дали няма да е по-добре!?Само си мисля....
    Иначе е хубаво!
    Поздравления!
  • Стихотворението се казва "Самотникът", но опитай се да намалиш повторенията във всяка строфа на думите "сам", "самота"...
    Иначе идеята наистина е добра.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...