Jul 25, 2006, 3:50 PM

Самотникът

  Poetry
784 0 7



Живее в гората
и няма приятели.
От никого помощ не чака.
Живее той сам,
но самотата
огрява му пътя във мрака.

Живее самичък
без възраст и име,
без покрив, без дом, без родина.
Той сам е, но
даже и не подозира
какво е това самотата.

Той спи на тревата,
мечтае в гората,
разхожда се сам и си пее.
Той сякаш без дом е,
но всъщност Земята
е замъкът, в който живее.

Тук всяко дете
добре го познава -
Самотникът от планината,
но никой не знае
дали сам е той,
или ние сами на Земята.

Самотен, но свеж и щастлив
той всеки с усмивка дарява.
От него слънцето изгрява
и в него цъфти свободата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огрян Орешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • От него слънцето изгрява
    и в него цъфти свободата.

    Това ми прозвуча изкуствено. Иначе като цяло има замисъл, но може и още
  • Много ви благодаря за редовете.
    Прави сте за недодялания изказ. Но аз като го чета ми навява оная непринуденост и червенина по бузите, когато съм го писал. Общуване със самия себе си преди време.
    Сигурно след някое време ще облека идеята в нови, по-съвременни изразни средства.
    Поздрави.
    Бъдете по-добре отколкото по-зле.
  • Поздравления! Хубаво е!
  • "Самотен, но свеж и щастлив
    той всеки с усмивка дарява.
    От него слънцето изгрява
    и в него цъфти свободата."
    Ако вместо цъфти сложиш пребъдва, дали няма да е по-добре!?Само си мисля....
    Иначе е хубаво!
    Поздравления!
  • Стихотворението се казва "Самотникът", но опитай се да намалиш повторенията във всяка строфа на думите "сам", "самота"...
    Иначе идеята наистина е добра.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...