3 sept 2024, 14:09

Самотният самотник

  Poesía
503 0 0

Дребен, черен, (признаваше и мама, че съм грозен),

сам се скитам из града голям.

Сритван, гладен, изтормозен,

само нощем в съня си наистина ям.

Знам ги аз, онез, домашните,

тях май всички ги обичат...

Няма ги по улиците, прашните,

те във кучешки градинки тичат.

Мисля си, как много ми се иска

с хубава каишка да ме водят

и в обятия да ме притискат,

и да ям, да ям на воля.

Тайно вярвам, че кожуха ми втвърден

може да има букли красиви.

Чувал съм (не съм убеден),

че премахвали се бълхите хапливи.

Представям си как някой, ей така,

точно мен решава да хареса,

нищо, че имам криви  крака,

а носът ми  твърде е сплескан.

Тогава ще бъда толкоз  мил,

най-чудесния домашен любимец!

И този, който да ме вземе е решил

ще бъде с мен голям щастливец!

„За какво ти е да имаш човек?!-

веднъж ми каза котарак опърпан

„Сега си свободен да тичаш навред,

а иначе ще бъдеш често вързан!”

Но мисля си вечер, преди да заспя,

колко искам някой да ме обича,

че без обич тази дива свобода,

чисто на самотност ми прилича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...