3y3ka (Зузка)
1 46

30 nov 2007, 9:52

Самотният път...

Poesía » Otra

1.7K 0 9

Гледам пътя черен,

на вълни бунтуващ.

Снимка мрачна,

изпълнена със залез...

Кола последна минава тихомълком,

плавно, като полъха на ветворете...

В нея - човек с желания

и мечти...

Тръгва на посока тайна

и желана...

Прилива опиянява,

завладява...

Пътя черен,

с цвят на белоснеж...

Иска малко осамотение,

само без излишно напрежение...

Последният пътник минава,

като за поредно...

Последна болка -

начало на самота желана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mradkova (Виолет Гаджева)

Великолепен стих и картина!

2007-12-06T18:23:39+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е!!!

2007-12-01T18:37:43+02:00
3y3ka (Зузка)

Благодаря за хубавите коментари!
Само исках да отбележа, че този стих не се отнася за мен...просто от първия поглед към тази снимка имах желание да напиша нещо... Снимката според мен е уникална...
Самотата е ужасна и се надявам никога да не се "чувствам" като този самотен път...

2007-11-30T21:44:00+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Пуснеш ли самотата в себе си, никога няма да можеш да я изгониш! Винаги ще ти бъде спътник!

2007-11-30T12:15:08+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Не,не я желай тази проклета самота!Мн бързо омръзва и започва силно да те изгаря!Стихчето е хубаво иначе!Ппздравления

2007-11-30T11:45:21+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0