3y3ka (Зузка) 3y3ka (Зузка)
1 46
30 nov 2007, 9:52

Самотният път...

  Poesía » Otra
1.7K 0 9
 

Гледам пътя черен,

на вълни бунтуващ.

Снимка мрачна,

изпълнена със залез...

 

Кола последна минава тихомълком,

плавно, като полъха на ветворете...

В нея - човек  с желания

и мечти...

 

Тръгва на посока тайна

и желана...

Прилива опиянява,

завладява...

 

Пътя черен,

с цвят на белоснеж...

Иска малко осамотение,

само без излишно напрежение...

 

Последният пътник минава,

като за поредно...

Последна болка -

начало на самота желана...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mradkova (Виолет Гаджева)
    mradkova (Виолет Гаджева)
    Великолепен стих и картина!
  • PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )
    PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )
    Чудесно е!!!
  • 3y3ka (Зузка)
    3y3ka (Зузка)
    Благодаря за хубавите коментари!
    Само исках да отбележа, че този стих не се отнася за мен...просто от първия поглед към тази снимка имах желание да напиша нещо... Снимката според мен е уникална...
    Самотата е ужасна и се надявам никога да не се "чувствам" като този самотен път...
  • аннавлад (Анна Дюлгерова)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    Пуснеш ли самотата в себе си, никога няма да можеш да я изгониш! Винаги ще ти бъде спътник!
  • The_gold_f (Веселина Костадинова)
    The_gold_f (Веселина Костадинова)
    Не,не я желай тази проклета самота!Мн бързо омръзва и започва силно да те изгаря!Стихчето е хубаво иначе!Ппздравления

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0