Nov 30, 2007, 9:52 AM

Самотният път... 

  Poetry » Other
1275 0 9
 

Гледам пътя черен,

на вълни бунтуващ.

Снимка мрачна,

изпълнена със залез...

 

Кола последна минава тихомълком,

плавно, като полъха на ветворете...

В нея - човек  с желания

и мечти...

 

Тръгва на посока тайна

и желана...

Прилива опиянява,

завладява...

 

Пътя черен,

с цвят на белоснеж...

Иска малко осамотение,

само без излишно напрежение...

 

Последният пътник минава,

като за поредно...

Последна болка -

начало на самота желана...

 

© Зузка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепен стих и картина!
  • Чудесно е!!!
  • Благодаря за хубавите коментари!
    Само исках да отбележа, че този стих не се отнася за мен...просто от първия поглед към тази снимка имах желание да напиша нещо... Снимката според мен е уникална...
    Самотата е ужасна и се надявам никога да не се "чувствам" като този самотен път...
  • Пуснеш ли самотата в себе си, никога няма да можеш да я изгониш! Винаги ще ти бъде спътник!
  • Не,не я желай тази проклета самота!Мн бързо омръзва и започва силно да те изгаря!Стихчето е хубаво иначе!Ппздравления
  • И ти ли за самота желана?
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=81641

    Самота, но за малко, Зузи, пред теб е вълнуващия път на Живота!
    Браво!
  • Браво, много истински мисли за самотата!
  • Зузи , философко е.
    Поздравявам те !!!
  • Когато човек иска усамотение,това задължително замирисва на напрежение!Картинката просто е невероятна...пътя,който всички изминаваме...Поздрав!
Random works
: ??:??