Самотният път...

Поэзия » Другая

1.7K 0 9

Гледам пътя черен,

на вълни бунтуващ.

Снимка мрачна,

изпълнена със залез...

Кола последна минава тихомълком,

плавно, като полъха на ветворете...

В нея - човек с желания

и мечти...

Тръгва на посока тайна

и желана...

Прилива опиянява,

завладява...

Пътя черен,

с цвят на белоснеж...

Иска малко осамотение,

само без излишно напрежение...

Последният пътник минава,

като за поредно...

Последна болка -

начало на самота желана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mradkova (Виолет Гаджева)

Великолепен стих и картина!

2007-12-06T18:23:39+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е!!!

2007-12-01T18:37:43+02:00
3y3ka (Зузка)

Благодаря за хубавите коментари!
Само исках да отбележа, че този стих не се отнася за мен...просто от първия поглед към тази снимка имах желание да напиша нещо... Снимката според мен е уникална...
Самотата е ужасна и се надявам никога да не се "чувствам" като този самотен път...

2007-11-30T21:44:00+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Пуснеш ли самотата в себе си, никога няма да можеш да я изгониш! Винаги ще ти бъде спътник!

2007-11-30T12:15:08+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Не,не я желай тази проклета самота!Мн бързо омръзва и започва силно да те изгаря!Стихчето е хубаво иначе!Ппздравления

2007-11-30T11:45:21+02:00