21 mar 2008, 21:11

самотно 

  Poesía » De amor
938 0 0
Дори не зная как да страдам,
зная само тази мъртва хладина.
Дали сама ще се позная?
Ще ме познае ли света?
Къде изгубих радостта,
по пътя си ли я забравих?
Просяк на любов допуснах в своята душа
и там да проси го оставих
Нещо ми липсва, както когато търся Бога,
всеки ден в мен умира и ражда се нова тревога.
Като голо дърво съм без обич -
без листа, няма ги даже и клоните, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??