Mar 21, 2008, 9:11 PM

самотно

  Poetry » Love
1.2K 0 0
 

Дори не зная как да страдам,

зная само тази мъртва хладина.

Дали сама ще се позная?

Ще ме познае ли света?

Къде изгубих радостта,

по пътя си ли я забравих?

Просяк на любов допуснах в своята душа

и там да проси го оставих

Нещо ми липсва, както когато търся Бога,

всеки ден в мен умира и ражда се нова тревога.

Като голо дърво съм без обич -

без листа, няма ги даже и клоните,

изоставена в сребърна пуста гора,

да отброявам до края годините

Пада снегът, мъглата изчезва,

виждам открито мечтите си,

с уплах премигвам

и студът ме прорязва,

отсреща поглеждам

и заплакват очите ми.

Призрачно прозрачно

природно дихание,

думите скрити са,

а Любовта - честолюбие.

Дърво съм тогава - със корен Страдание,

чакащо плахо онова милосърдие... (твоето)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...