izi55 (Ива ВалМан)
129 102
17 dic 2011, 13:05

Самотно цвете 

  Poesía
1210 1 5

Самотно цвете

 

Самотно цвете сред полето,

с увяхнал цвят, с окършени листа,

люлее се под напора на ветровете,

за "Сбогом" маха на света...

 

А то видя и дни щастливи.

Небе и дъжд, и слънце то видя.

Видя едни очи красиви,

погали го една ръка.

 

С усмивка стопли го едно дете,

едно дете, изпратено от любовта.

Поседна, отпочина то,

а после тръгна с пролетта.

 

Увяхна цветето, посърна,

загуби свойта красота.

Детето тръгна и не се обърна.

Та малко ли цветя са по света?!

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??