izi55 (Ива ВалМан)
127 102
17.12.2011 г., 13:05 ч.

Самотно цвете 

  Поезия
1167 1 5

Самотно цвете

 

Самотно цвете сред полето,

с увяхнал цвят, с окършени листа,

люлее се под напора на ветровете,

за "Сбогом" маха на света...

 

А то видя и дни щастливи.

Небе и дъжд, и слънце то видя.

Видя едни очи красиви,

погали го една ръка.

 

С усмивка стопли го едно дете,

едно дете, изпратено от любовта.

Поседна, отпочина то,

а после тръгна с пролетта.

 

Увяхна цветето, посърна,

загуби свойта красота.

Детето тръгна и не се обърна.

Та малко ли цветя са по света?!

© Ива ВалМан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??