Самотно цвете
Самотно цвете
Самотно цвете сред полето,
с увяхнал цвят, с окършени листа,
люлее се под напора на ветровете,
за "Сбогом" маха на света...
А то видя и дни щастливи.
Небе и дъжд, и слънце то видя.
Видя едни очи красиви,
погали го една ръка.
С усмивка стопли го едно дете,
едно дете, изпратено от любовта.
Поседна, отпочина то,
а после тръгна с пролетта.
Увяхна цветето, посърна,
загуби свойта красота.
Детето тръгна и не се обърна.
Та малко ли цветя са по света?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива ВалМан Всички права запазени
