Самотно цвете

Poetry

1.4K 1 5

Самотно цвете

Самотно цвете сред полето,

с увяхнал цвят, с окършени листа,

люлее се под напора на ветровете,

за "Сбогом" маха на света...

А то видя и дни щастливи.

Небе и дъжд, и слънце то видя.

Видя едни очи красиви,

погали го една ръка.

С усмивка стопли го едно дете,

едно дете, изпратено от любовта.

Поседна, отпочина то,

а после тръгна с пролетта.

Увяхна цветето, посърна,

загуби свойта красота.

Детето тръгна и не се обърна.

Та малко ли цветя са по света?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petna10laleta (Таня Ив)

Страхотна е асоциацията на умиращото цвете и малкото дете, тръгнало напред в търсене на нови ,цветни светове!

2011-12-18T12:14:03+02:00
nikkollina (Скорпионка)

Тъжно ми стана!Поздравления!

2011-12-18T07:33:34+02:00
MoHaN (Георги Славов)

Прекрасно! Изпълнено с емоция. Благодаря ти, че го сподели с нас.

2011-12-17T22:53:25+02:00
p74poli (ЛЪЧИСТА)

Отлично!!! Много ми хареса!!!

2011-12-17T16:02:31+02:00
vancheto13 (Иваничка Петкова)

Тъжно,но и много красиво!

2011-12-17T14:46:32+02:00