Самотно дърво на хълма

23 mar 2024, 19:12

Poesía

95 3 3

САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА

Все още моят край не е дошъл.

Не се вълнувам има ли го Рая.

Не вих с човек до мене като вълк.

За слава и богатство не мечтая.

Защото този свят е светлина –

която сме дошли за миг да видим,

и хлътнем ли към тъмната страна,

забравят се и грижи, и обиди.

Омраза не допускам в своя ден –

това е ситен текст, поставен в скоби.

Едничкото, което нося с мен,

е вехтият вързоп и зрънце обич.

Дойдох, обичах, посадих дърво.

То с плод все някой ден ще ви нахрани.

Ще ви научи просто на любов,

с която се лекуват всички рани.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Велев1979 (Владимир Велев)

2024-03-23T19:54:30+02:00

Прекрасно стихотворение! Пет звезди от мен и в графа Любими за препрочитане!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-03-23T19:19:22+02:00

Благодаря, Валюше, взаимно е.
Валери_Станков (Валери Станков)

2024-03-23T19:18:57+02:00

Твоето дърво е вечно, Валюшке! Обичам те.