Самотно дърво на хълма
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая.
Защото този свят е светлина –
която сме дошли за миг да видим,
и хлътнем ли към тъмната страна,
забравят се и грижи, и обиди.
Омраза не допускам в своя ден –
това е ситен текст, поставен в скоби.
Едничкото, което нося с мен,
е вехтият вързоп и зрънце обич.
Дойдох, обичах, посадих дърво.
То с плод все някой ден ще ви нахрани.
Ще ви научи просто на любов,
с която се лекуват всички рани.
© Валентина Йотова All rights reserved.
