23.03.2024 г., 19:12 ч.

Самотно дърво на хълма 

  Поезия
145 3 3

САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА

 

Все още моят край не е дошъл.

Не се вълнувам има ли го Рая.

Не вих с човек до мене като вълк.

За слава и богатство не мечтая.

 

Защото този свят е светлина –

която сме дошли за миг да видим,

и хлътнем ли към тъмната страна,

забравят се и грижи, и обиди.

 

Омраза не допускам в своя ден –

това е ситен текст, поставен в скоби.

Едничкото, което нося с мен,

е вехтият вързоп и зрънце обич.

 

Дойдох, обичах, посадих дърво.

То с плод все някой ден ще ви нахрани.

Ще ви научи просто на любов,

с която се лекуват всички рани.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??