10 feb 2008, 20:53

Самотно легло

Poesía

1.3K 0 8

Боли. Непоносима болка!
Едно сърце! - на пепел и на прах.
Искам да прощавам. Мога!
Не трябва - ясно осъзнах!
Мъже. Всичките еднакви!
Една душа в краката им пълзи.
Обещания! Лъжи напразни!
Един различен не успя да се роди.
Любов! Измисленият рай!
Истина - не! Просто свобода.
Свободен си да сложиш край
омръзне ли ти скучната игра.
Рана! Още съществува.
Да я скрия някъде?! Къде?
На много силна ли да се преструвам,
когато ме оставят без криле?
Човек! Вече половин!
Не издържам! Трябва ли да бягам?
Още миг съм цяла! Надали?!
Към миражите ръце протягам.
Боли. Непоносима болка!
Раздадох се! Сега какво?
Ранена! Изоставена! Не мога...
Така боли в самотното легло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sandra_19_84 (Александра Георгиева)

Обещания! Лъжи напразни!
Един различен не успя да се роди.

!!!

2013-07-30T22:53:36+03:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Не всички са еднакви, Васе, вяравай ми! Дано срещнеш различния и да се убедиш сама! Много ми хареса стихчето!

2008-03-14T19:25:04+02:00
sisi.7.7 (Силвена Петкова)

ех тази болка...............

2008-03-10T02:18:59+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Силно и откровено.
Но тук не си права:

Мъже. Всичките еднакви!
Една душа в краката им пълзи.
Обещания! Лъжи напразни!
Един различен не успя да се роди.

Не всички са еднакви,аз опознах един различен,обикнах един различен.
Или може би за мен е различен,защото сърцето му е мое...не знам.
Но щом аз мога и ти можеш.

2008-02-15T10:43:01+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Невероятен стих.Адмирации

2008-02-13T23:40:13+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0