10.02.2008 г., 20:53

Самотно легло

Поезия

1.3K 0 8

Боли. Непоносима болка!
Едно сърце! - на пепел и на прах.
Искам да прощавам. Мога!
Не трябва - ясно осъзнах!
Мъже. Всичките еднакви!
Една душа в краката им пълзи.
Обещания! Лъжи напразни!
Един различен не успя да се роди.
Любов! Измисленият рай!
Истина - не! Просто свобода.
Свободен си да сложиш край
омръзне ли ти скучната игра.
Рана! Още съществува.
Да я скрия някъде?! Къде?
На много силна ли да се преструвам,
когато ме оставят без криле?
Човек! Вече половин!
Не издържам! Трябва ли да бягам?
Още миг съм цяла! Надали?!
Към миражите ръце протягам.
Боли. Непоносима болка!
Раздадох се! Сега какво?
Ранена! Изоставена! Не мога...
Така боли в самотното легло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sandra_19_84 (Александра Георгиева)

Обещания! Лъжи напразни!
Един различен не успя да се роди.

!!!

2013-07-30T22:53:36+03:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Не всички са еднакви, Васе, вяравай ми! Дано срещнеш различния и да се убедиш сама! Много ми хареса стихчето!

2008-03-14T19:25:04+02:00
sisi.7.7 (Силвена Петкова)

ех тази болка...............

2008-03-10T02:18:59+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Силно и откровено.
Но тук не си права:

Мъже. Всичките еднакви!
Една душа в краката им пълзи.
Обещания! Лъжи напразни!
Един различен не успя да се роди.

Не всички са еднакви,аз опознах един различен,обикнах един различен.
Или може би за мен е различен,защото сърцето му е мое...не знам.
Но щом аз мога и ти можеш.

2008-02-15T10:43:01+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Невероятен стих.Адмирации

2008-02-13T23:40:13+02:00