19 oct 2010, 14:44

Самотно в есента 

  Poesía » Otra
589 0 7
Самотно в есента жълтее
дърво – раздало плодовете.
Пчели за него ще жалеят
до пролетта, до цветовете.
И мойта кожа се набръчква,
в забрава паметта линее,
ни детски погледи, ни мъжки
не се задържат върху мене.
Жълтеят есенни полета,
листа и кестени окапват,
само заключено сърцето
отмерва удари със брадва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??