Самотно в есента жълтее
дърво – раздало плодовете.
Пчели за него ще жалеят
до пролетта, до цветовете.
И мойта кожа се набръчква,
в забрава паметта линее,
ни детски погледи, ни мъжки
не се задържат върху мене.
Жълтеят есенни полета,
листа и кестени окапват,
само заключено сърцето
отмерва удари със брадва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse