Самотно в есента
Самотно в есента жълтее
дърво – раздало плодовете.
Пчели за него ще жалеят
до пролетта, до цветовете.
И мойта кожа се набръчква,
в забрава паметта линее,
ни детски погледи, ни мъжки
не се задържат върху мене.
Жълтеят есенни полета,
листа и кестени окапват,
само заключено сърцето
отмерва удари със брадва.
И никой го не вижда, чува –
живота цепи на парчета,
през пролетта се налудува,
във зимата – самотно крета.
Макар и толкова живяло,
товаря го със ред въпроси,
не иска то да отговаря,
ни милост иска да изпроси.
Измами често предусеща,
лъжи и завист отминава
и само с любовта се среща,
и само нея поздравява.
Сърцето есенно е златно –
раздавало се е докрая...
Като листата ще угасне
в земята, или пък в безкрая.
септември 2010 г.
© Мария Шандуркова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лиляна, Павел, Ангел, поздравявам ви с това мое "есенно сърце", което почувства любовта ви! Весела Коледа!
-
Рядко се случва да хваля, но за този стих БРАВО!
Понякога и аз се чувствам така! -
Отново те поздравявам за стойностните, дълбоко осмислени стихове, Мария!
Ще се връщам... -
Благодаря ви, Снеже, Ивон, Нина! Разтоварвайте сърцата си с поезия! Успех!Честит празник на Народните будители!
-
Изумително!
Чудесно стихотворение!
Поздравявам те, Маша !
Успех! -
Тъжно, но ми хареса!С поздрав!
-
Жалко...но често се случва така...Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
