Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
19.10.2010 г., 14:44 ч.

Самотно в есента 

  Поезия » Друга
543 0 7

Самотно в есента жълтее

дърво – раздало плодовете.

Пчели за него ще жалеят

до пролетта, до цветовете.

 

И мойта кожа се набръчква,

в забрава паметта линее,

ни детски погледи, ни мъжки

не се задържат върху мене.

 

Жълтеят есенни полета,

листа и кестени окапват,

само заключено сърцето

отмерва удари със брадва.

 

И никой го не вижда, чува –

живота цепи на парчета,

през пролетта се налудува,

във зимата – самотно крета.

 

Макар и толкова живяло,

товаря го със ред въпроси,

не иска то да отговаря,

ни милост иска да изпроси.

 

Измами често предусеща,

лъжи и завист отминава

и само с любовта се среща,

и само нея поздравява.

 

Сърцето есенно е златно –

раздавало се е докрая...

Като листата ще угасне

в земята, или пък в безкрая.

 

септември 2010 г.

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лиляна, Павел, Ангел, поздравявам ви с това мое "есенно сърце", което почувства любовта ви! Весела Коледа!
  • Рядко се случва да хваля, но за този стих БРАВО!
    Понякога и аз се чувствам така!
  • Отново те поздравявам за стойностните, дълбоко осмислени стихове, Мария!
    Ще се връщам...
  • Благодаря ви, Снеже, Ивон, Нина! Разтоварвайте сърцата си с поезия! Успех!Честит празник на Народните будители!
  • Изумително!
    Чудесно стихотворение!
    Поздравявам те, Маша !
    Успех!
  • Тъжно, но ми хареса!С поздрав!
  • Жалко...но често се случва така...Хареса ми!
Предложения
: ??:??