24 dic 2021, 14:35

Самотност

  Poesía
1K 0 8

Пораснах бързо и не вярвам в чудеса.
Странно, колко сиво е оттатък.
Колко лесно се размива на живота ми цвета
и горчи дори последният ми зълък.

Пораснах бързо и така и не успях
по детски на живота да се радвам.
Сърцето ми отдавна е на пух и прах.
Само спомени остават за раздаване.

Пораснах бързо и се наживях
твърде рано, според календара.
И никой не намерих, за да разделя
поне последния залък от хляба.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...