24 dic 2021, 14:35

Самотност 

  Poesía
536 0 8

Пораснах бързо и не вярвам в чудеса.
Странно, колко сиво е оттатък.
Колко лесно се размива на живота ми цвета
и горчи дори последният ми зълък.

Пораснах бързо и така и не успях
по детски на живота да се радвам.
Сърцето ми отдавна е на пух и прах.
Само спомени остават за раздаване.

Пораснах бързо и се наживях
твърде рано, според календара.
И никой не намерих, за да разделя
поне последния залък от хляба.


 

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??