24.12.2021 г., 14:35 ч.

Самотност 

  Поезия
636 0 8

Пораснах бързо и не вярвам в чудеса.
Странно, колко сиво е оттатък.
Колко лесно се размива на живота ми цвета
и горчи дори последният ми зълък.

Пораснах бързо и така и не успях
по детски на живота да се радвам.
Сърцето ми отдавна е на пух и прах.
Само спомени остават за раздаване.

Пораснах бързо и се наживях
твърде рано, според календара.
И никой не намерих, за да разделя
поне последния залък от хляба.


 

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??