От колко ли години самотно стоиш

и тъжно гледаш към небето?

Минувачите навярно ти броиш

и чакаш да се случи нещо.

Дали познаваш цялото село?

Тревожат ли те хората?

Защо клони унило си свело,

нима наранил те е пожарът?

Чуваш ли птиците песнопойни?

Четеш ли мислите на хората,

които, често неспокойни,

идват да се сгушат в зелената ти корона?

Кой би могъл да знае? - Ти все така мълчиш!

Само до пътя си стоиш

и гледаш как всеки минава

и за кратко при тебе отсяда.