22 апр. 2009 г., 08:24

Самотното дърво

577 0 0

От колко ли години самотно стоиш

и тъжно гледаш към небето?

Минувачите навярно ти броиш

и чакаш да се случи нещо.

 

Дали познаваш цялото село?

Тревожат ли те хората?

Защо клони унило си свело,

нима наранил те е пожарът?

 

Чуваш ли птиците песнопойни?

Четеш ли мислите на хората,

които, често неспокойни,

идват да се сгушат в зелената ти корона?

 

Кой би могъл да знае? - Ти все така мълчиш!

Само до пътя си стоиш

и гледаш как всеки минава

и за кратко при тебе отсяда.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....