20 jul 2007, 16:12

САМСАРА

  Poesía
1.7K 0 4

САМСАРА – символът кодиран в звездна космограма,
неумолима сила, задвижена от енергиийни ветрогони,
с прозрачни стъпки бродира върху пътя на живота,
сблъсък на отблъскващи се полюси,
полярност немислима в промисъла на вечността.

Мистика... поток неизречени слова,
изстреляни от пробудено око на еднорог,
сам коленичил пред устрема на своя бяг,
прерязал стремето невежество човешко,
извайва свойта съвършена АНДРОГИННОСТ,
в танца на пламтящите фанфари.

Преплетени в невидимото и в тленното разединени,
посоки четири от КРЪСТОПЪТ,
изплели в древността кармичен възел,
сега с милост от съдбовната ръка,
сред тъмни сенки и забулени истории,
на ликове във вечен сън заспали,
по лунна орбита притеглят полета на спомена.

Пепелява самота, блудна в ангелски ръце,
скита и ридае в гора от сънища,
търси да пристъпи в необятните полета,
да доплува брега от Обетована земя,
с огнен дъх да погълне красивата мечта,
да обедини в едно речен стон и морски вой,
в бездната отвъд тунела от космичен прах
да захвърли завинаги своя блян ЧОВЕШКИ.

Сред останки заровени в пустинни прерии,
гробница, мумифицирала отминалите ни животи,
оплетох себе си в мрежа от мисловни лабиринти,
и само нежността, бликаща от небесните очи,
стопи на прах всички диаманти,
положи в нозете жарта от скъпоценните кристали,
само тя, Душата му, разгада татуираните йероглифи,
само той, Духът на СКАРАБЕЯ, отведе ме отвъд Смъртта,
събудена от силата му, отвътре вече е вечна СВОБОДА.


Инти

20.07.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...