20 июл. 2007 г., 16:12

САМСАРА

1.7K 0 4

САМСАРА – символът кодиран в звездна космограма,
неумолима сила, задвижена от енергиийни ветрогони,
с прозрачни стъпки бродира върху пътя на живота,
сблъсък на отблъскващи се полюси,
полярност немислима в промисъла на вечността.

Мистика... поток неизречени слова,
изстреляни от пробудено око на еднорог,
сам коленичил пред устрема на своя бяг,
прерязал стремето невежество човешко,
извайва свойта съвършена АНДРОГИННОСТ,
в танца на пламтящите фанфари.

Преплетени в невидимото и в тленното разединени,
посоки четири от КРЪСТОПЪТ,
изплели в древността кармичен възел,
сега с милост от съдбовната ръка,
сред тъмни сенки и забулени истории,
на ликове във вечен сън заспали,
по лунна орбита притеглят полета на спомена.

Пепелява самота, блудна в ангелски ръце,
скита и ридае в гора от сънища,
търси да пристъпи в необятните полета,
да доплува брега от Обетована земя,
с огнен дъх да погълне красивата мечта,
да обедини в едно речен стон и морски вой,
в бездната отвъд тунела от космичен прах
да захвърли завинаги своя блян ЧОВЕШКИ.

Сред останки заровени в пустинни прерии,
гробница, мумифицирала отминалите ни животи,
оплетох себе си в мрежа от мисловни лабиринти,
и само нежността, бликаща от небесните очи,
стопи на прах всички диаманти,
положи в нозете жарта от скъпоценните кристали,
само тя, Душата му, разгада татуираните йероглифи,
само той, Духът на СКАРАБЕЯ, отведе ме отвъд Смъртта,
събудена от силата му, отвътре вече е вечна СВОБОДА.


Инти

20.07.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматерасу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...